“Z-та световна война”. О, радост!

Най-после съм спокойна. Обмислила съм всичко, направила съм списък за комплекта за оцеляване, остава само да направя стратегическо посещение в Практикер. Няма майтап. Книгата на Макс Брукс може да свърши чудесна работа като практически наръчник за оцеляване. Ако разбира се врагът е такъв, какъвто го описва той, но и не само. Полезна си е и това е. Наред с това е много добре написана, толкова добре, че мисля да наредя Брукс до Свен Хасел – единствените двама засега, от чиито батални сцени не бягам, а ги чета с апетит.

Най-голямото достойство на “Z-та световна война” е в множеството гледни точки. В множеството разнообразни гледни точки. И за да съм още по-точна – в множеството разнообразни гледни точки, представени хронологично, слава на Съдбата, а не позьорски наредени във времеви зигзаг. Нищо против времевите зигзаги нямам, затова пък имам много против злоупотребата с който и да е похват. И така, Брукс изрязва парченца от пъзел и даже ти ги сглобява, оставяйки на фантазията най-вече онези крайчета, дето са лесни за напасване. Това от една страна. От друга, дори когато с думи съвсем прости ти казва нещо, то като нищо се превръща в предизвикателство. Аз например изпитах подчертано усилие да визуализирам 20 000 000 зомбита (двайсет милиона) накуп. С близките планове нямах проблем, чудесен разказвач е.

За съдържанието на книгата не виждам особен смисъл да пиша подробно (не че някога го правя) – бърз поглед в Гугъл докато търсех корицата ми показа, че има не една и две рецензии, които са го преразказали най-вероятно добре. Ще спомена само моментите, които ме впечатлиха по-силничко. Едно, вариантът на следвоенна Русия, който е избрал Брукс. Определено интересен вариант. В скоби ще отбележа, че децимацията, и то чрез камъни, в съвременната руска армия ми дойде мъничко в повече, но няма как, предполагам, всички си носим културните обременености. Пак мъничко в повече ми дойдоха сцените тип “Развято американско знаме”, но отново – няма как, то е ясно. Второ, волно или неволно скицираната мания за величие на френския глас: “Вие си мислите, че вашата борба е била най-тежка, но не! Нашата беше най, ама най, ама най-тежка!” Блестящо! Единствения comic relief момент, който си идва съвсем на място. Другото е ясно – гърч, смърт, гърч, лична трагедия и отново гърч до Победата, в която главното П не е иронично.

Така. А сега следва един абзац за нещата, които ме накараха неколкократно да ругая на висок глас, защото ми разваляха четенето, а именно – бележките под линия. Има немалко авторови бележки, а Адриан Лазаровски изглежда е решил, че още стотина няма да навредят, нищо, че повечето са по десетина реда. Първо ще поибързам да кажа, че около 90% от тези бележки касаят видове оръжия и военна техника, т.е. напълно уместни са, НО в края на книгата. Бойните характеристики на даден автомат в почит нито един от случаите не са жизненоважни за разбирането на текста, затова пък навреждат на процеса на четене, по-точно на потъването на читателя в текста. Именно затова подобни бележки е редно да се събират след основния текст и всеки желаещ да си прави справките. И не ми приказвайте, че ще е по-трудно да се чете – не са жизненоважни, както казах. Това, което преля чашата на търпението ми обаче бяха бележките за широкоизвестни реалии като например песента на Мейдън The Trooper. Окей, може би “широкоизвестна реалия” не е най-доброто определение на тази песен, но кому е нужен десет реда текст, обясняващ подробно темата на текста ѝ, годината на записване и т.н, и т.н.? Потретвам – нищо от обясненото няма пряко отношение към текста. Едва ли някога ще променя мнението си, бележките под линия – освен когато са, разбира се, жизненоважни за разбирането на текста и не могат да бъдат направени вътре в него, са демонстрация на превъзходство и подценяване на читателя. Честно, хора, в един момент реших, че Лазаровски си е мислил, че превежда за 13-годишна публика.

Понеже не искам да създавам погрешно впечатление, ще подчертая, че преводът е много добър. Това, което е оплескало картинката е фактът, че от “Изток-Запад” са спестили от редактор. Изненада? Дори най-брилятният преводач все пак е човешко същество. Редакторите, от друга страна, не са хора – те са мутанти, които виждат невидимото. Не пестете от редактори, издателства, правете качествен продукт!

Поради силната си реакция към българското изпълнение на “Z-та световна война”, мисля да започна да слагам оценки на преводните книги, които ми попадат, за мое си удоволствие. Скалата е от 1 до 5, като 5 е ниво “Димитри Иванов/Валери Петров”, т.е. почти недостижимо, а 1 е ниво “Първото БГ-издание на “Кери” с незабравимото “отделение за ръкавици (???)” влязло си така в отпечатания текст.”

И така, превод: 3.5/5 – -1 заради бележките под линия и -0.5 заради липсата на редактор.

ПП Лятото ни очаква екранизацията. Ще кажа само: Защо, о, защо Брад Пит! И ще добавя – ех, къде е Джордж Ромеро…

Advertisements

Tags: , ,

Your thoughts

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: